Постинг
23.10.2018 12:50 -
Всекидневието среща теорията
ВСЕКИДНЕВИЕТО СРЕЩА ТЕОРИЯТА
(Резюмета на докладите от юбилейната сесията по повод 15-годишнината от създаването на специалност „Философия“ в ПУ – Пловдив, 26-27 октомври 2018-та година)
Петък, 26.10.
Заседание 1:
Зимата през средновековието
проф. Цочо Бояджиев
Всекидневието като тема, център и аргумент. Някои моменти на философската античност
д-р Андрей Захариев
Докладът проследява някои от ключовите моменти на рефлексията върху всекидневието и утвърждаването му като център на теоретичното внимание, насочено към проблемите на практиката. Най - напред в рамките на питагорейскито общество и установените в него предписания, а след това в процеса на превръщана на всекидневното живеене и действие в основна тема и централен философски проблем в рамките на софистиката като културно и интелектуално движение. Тенденция, при която всекидневието и стратегиите към него започват да изпълняват и функцията на аргумент в теоретичния дебат изобщо. И то не само когато негов предмет е полето на практическото, но и тогава, когато се поставят проблемът за природата на знанието и свързаните с него въпроси от епистемологичен характер. По - нататък изложението се обръща към мястото на щрихираната проблематика при Сократ, за да го разгледа след това в контекста на елинистическия философски дебат, проследявайки някои от концепциите за всекидневието и всекидневното на някои от основните школи. В заключителната част на експозето се прави и кратък преглед на пътя, по който теоретичното мислене върху всекидневието и всекидневните неща намира своето място у някои от мислителите на ранния Ренесанс в Италия.
Politica sacra
д-р Десислав Вълканов
Текстът е част от по-голямо изследване върху политическата мисъл в Европа от петнадесети век до двадесети век. Фокусът му е върху мисловния и емоционален свят на властващия аристократичен кръг и напрегната му връзка, почти обсесия, с религията. Текстът изследва раздвоението в светоусещането на късно-средновековния човек и стремежа му да събере в едно двата свята, които приема за реални: земния и небесния. Съжителството на абсолютните изисквания на вярата и импулсите на политическата реалност, поражда една особена образност на властта в изкуството на така наречените фламандски примитиви. Потресът от насилието и идеята за един небесен суверенитет, закодирани в тях, разкриват един мироглед, който ще претърпи болезнена трансформация в Реформацията и настъпващата епоха на Новото време.
Философията на храненето на Жан Антелм Саварен
проф. Райчо Пожарлиев
Темата представя малко известните възгледи на френския интелектуалец и ценител на изисканата кухня Саварен. Години преди Л. Фойербах, той лансира известната максима, че човекът е това, с което се храни. Основание за това му дава идеята, че храненето е медиум между природния и духовен аспект на човешкото съществуване. Докладът ще илюстрира този емблематичен начин на преодоляване на антропологическия дуализъм в текста на Саварен "Физиология на вкуса".
Заседание 2:
Тимъти Снайдър - идеи и събития в историографията
проф. Христо Тодоров
Феноменология на интерсубективното време: остаряване заедно, скръб и меланхолия
доц. Светлана Събева
Докладът ще скицира ориентири за една интенционална аналитика на времето на живота предвид „срещата със смъртта“. Изходен пункт е тематизираното от Дерида в хода на ревизията на Хайдегеровата аналитика на „битието към смъртта“ особено предстоящо: очакването заедно, в едно и също време, на невъзможната едновременност на срещата при смъртта. Това очакване отваря хоризонта на „надживяването“ един друг като отличителна модалност на интерсубективното време. Как тази същностна а-синхронност на животите е имплицирана още в „живото настояще“ и „първичното впечатление“ на нашето съ-битие, които стоят в основата на интенционалната аналитика на минаването на времето? Обстоятелството, че същинското интерсубективно време – т.е. времето на „интенционалното един в друг“ на фона на физически-телесното вън един от друг – е времето на отсъствието, което носи Другия в неговото ставане друг и минаването му покрай мен, като хилетична следа, така както носи и мен самата като минало Аз, сближава тази феноменологическа перспектива с класическите анализи на Фройд върху траура и меланхолията; и в същото време позволява да се мисли „усилването“ на живота в самия него чрез събития с „излъчваща сила“.
Социоанализа на една от многото ни разходки със страданието
Пламен Кольовски
Текстът има за цел да хвърли социоаналитична и философска светлина върху психопатологиите на всекидневието. Обръща се специално внимание на отношенията на ранимост между агентите и контрагентите в - така да се каже - рутинните всекидневни занимания като шофиране, комуникиране и изпълнение на служебни задължения. Поставя се акцент върху ролята на изследователя на проблемните ситуации: от една страна, той, би могъл да притежава необходимите сетива и понятия, за да засича психопатологичните отклонения от всекидневния ред, но от друга, същите биха могли да се категоризират като събития с излъчваща сила в опит, изследователя (вече наблюдател) да избегне дискусиите за травмата(Стангелини). В текста са представени и анализирани три различни ситуации. В първата се разглежда проблема за емотивите(Реди) и самоидентификацията. Във втората ситуация сме изправени пред актуалният етнически проблем - българи и роми, а в третата пред амбивалентността на акта на инвестиране от страна на четирима младежи-набори във фиктивните им "Кой-идентичности"(Арент). В уводната част е разгледана ролята на философията в съзнанието и телесността на изследователя.
Ключови думи: разходка, социоанализа, философия, емотиви, индексикалии, Кой-идентичност, Какво-идентичност, събития с излъчваща сила, абект, градина, градинар.
Заседание 3:
Неравенството като дискурс, неравенството в дискурса: за възможностите на една дискурсивна социология на неравенството
доц. Стойка Пенкова
В доклада ще очертая възможен подход към изследване на неравенството от гледна точка на неговото „случване“ във всекидневните взаимодействия като членово постижение. Подобен изследователски интерес се насочва към отношението дискурс - неравенство през една конкретна емпирична форма, а именно: проблематизиране на начина, по който в и чрез дискурса се „върши“ хейтърство . В предварителен план ще кажа, че хейтърският дискурс като специфичен „език на омразата“ се излива „от“ и „в“ медиите, залива социалните мрежи, изпълва формите на официално говорене, просмуква се в политическите дискурси. Той е симптом за социална нетолерантност и/или дискриминация, доколкото изразява същностно негативно отношение към Другостта, афектирайки и (ин-фектирайки) социалните взаимодействия и всекидневни интеракции. Ето защо е важно аналитичното осмисляне на начина, по който подобно „говорене” конструира социални различия и полага трудни за превъзмогване граници. За целта, първо ще предложа накратко своето некласическо разбиране за неравенството като социален и категориален феномен, т.е. като членова категория в смисъла на етнометодологията; след това ще премина към очертаване на най-общите характеристики на т.нар. дискурсивна социология на неравенството; накрая ще маркирам по какъв начин подобна перспектива спомага за аналитичното осмисляне на „езика на омразата“ като специфична дискурсивна практика, която конструира определени социални връзки и противопоставяния, структурира позиции на неравенство и ги утвърждава и пре-утвърждава в и чрез дискурса, в чието пространство е генерирана.
Свободата и равенството в ориентираните към гражданско участие теории за демокрацията
доц. Олга Симова
В доклада се изследва преосмислянето на основополагащите принципи на либералната представителна демокрация – свобода и равенство – и постигнатият между тях баланс, предприето от теории за демокрацията, ориентирани към засилване на гражданското участие. Проследяват се опитите да се „снеме“ напрежението и да се постигне синтез между свобода и равенство, конституционализъм и демокрация чрез принципа на автономията, чрез характеристиките на делиберативната процедура и чрез дискурсната теория на правото. Изводът е, че синтезът би могъл да бъде успешен само, ако от понятието „свобода“ се изтръгне неговото либерално ядро - „негативната свобода“ и само на абстрактното равнище на протичащата при идеални условия делиберация. Предложенията за постигане на по-голямо политическо равенство между гражданите както на партиципативните, така и на делиберативните теории също не се оценяват като убедителни, защото поради неравното разпределение на важните за участието ресурси (свободно време, достъп до важни точки в мрежата на публичността) това равенство остава не по малко формално от осъществяваното в рамките на либералната представителна демокрация. Направеният анализ дава основание да се смята, че преосмислянето на свободата и равенството и търсенето на „синтез“ между тях в разглежданите теории обезценява и двата принципа, защото е подчинено на друг идеал - еманципацията на обществото.
Проблемът за легитимацията в анализи на случаи на социална уязвимост
гл. ас. Мартина Минева
В доклада ще се изходи от анализа на Жан-Франсоа Лиотар на легитимационните функции на метаразказите и процеса на тяхната делегитимация („Постмодерната ситуация“) с акцент върху неговата интерпретация на Витгенщайновото понятие за „езикови игри“ („Философски изследвания“). Целта на неговата първа част ще бъде да се покаже, че обсъждайки речевата дейност във всекидневието като притежаваща „ходов“ потенциал, което само по себе си проблематизира границите на дадена езикова игра (т.е. това, че те не могат да бъдат окончателно установени, дори и формално напр. от институции), Лиотаровите анализи изострят изследователското внимание не само към проблема за легитимацията във всекидневните практики, но и към шансовете да се мисли той като проблем за границите на дадени езикови игри и тяхната устойчивост в практиката. Във втората част на доклада, за да се откроят и илюстрират по-отчетливо проекциите на този проблем във всекидневието и за да се подчертае методологическият му залог, ще бъдат критически разгледани емпирични примери от изследвания на социални уязвимости в полето на т.нар. Пловдивска социоанализа (като „социоанализа на самонаследяването“). Това ще даде възможност да бъде аргументирана основната теза в доклада, а именно, че мислен в полето на социоанализата чрез изследваните случаи на социални уязвимости (т.е. като свързан с изследването на шансовете и формите на успешното или неуспешно самонаследяване на травмирани личности с фрактална идентичност, най-често и с изгубено биографично illusio), проблемът за легитимацията на граници на езикови игри и тяхната устойчивост има своите всекидневни психопатологични ефекти. В последната част ще бъде акцентирано върху тези ефекти като видими главно чрез всекидневните квантификации (т.е. чрез функциите на квантори като „винаги“, „никога“, „никой“, „всички“ и др.), които мислени като социоаналитични данни, но и като елементи от стратегии на легитимация на граници на езикови игри, изправят пред сериозно теоретично предизвикателство методи като тези на некласическите трансцендентална логика и интенционална аналитика.
Към онтология на практиката: действащият субект пред изследователя и пред терапевта
гл. ас. Тодор Петков
Заради липсата на непосредствен досег с емпирични данни философията нерядко изостава от другите видове знание и не успява адекватно да експлицира и кодифицира понятийно техните неявни онтологически, логически и епистемологически предпоставки, въплътени междувременно в тяхната практика. Въпреки опитите за доказване на възможността за „интерсубективност” и дори „интертелесност” през ХХ в., действителната „онтология в действие” на такива ситуации на съвместно битие като тази на изследователя и обекта на изследване и тази на терапевта и неговия клиент/пациент продължава да остава въпрос на практически усет, досега нерефлектиран от философската теория. Затова чрез данни, предоставени от философа-феноменолог и практикуващ психиатър Джовани Стангелини, както и чрез некласически философски анализ, ще се покаже възможността за преодоляване на границите, зададени от философската онтологическа рамка на модерността, и ще бъдат описани практическите онтологии, залегнали в представата за съвместното битие на изследователя/терапевта и неговия „обект” както у самия Стангелини, така и – за пръв път – в социоанализата в двете й разновидности (на Бурдийо и на Деянов и съавтори). Следствията от такива практически онтологически търсения могат да се отразят революционизиращо на самите парадигми на частните науки от философския кръг пряко, а непряко – и всички останали хуманитарни области.
Заседание 4:
Загадката на волята в Хайдегеровата интерпретация на Ницше
Доц. Дарин Тенев
Докладът ще се съсредоточи върху текста „Думите на Ницше „Бог е мъртъв““ на Мартин Хайдегер, за да преразгледа въпроса за отношението между различните модалности, обсъдени там. Трите въпроса, които ще ръководят изложението, са: (1) Какво означава волята за власт да е воля за воля? (2) Как се свързват воля и можене? (3) Как се преплитат алетични, волитивни и аксиологически модалности в желанието за господство? В края на доклада ще бъде направена връзка, от една страна, с другите разработки на Хайдегер върху Ницше, а от друга – с аналитиката на модалността от периода на Битие и време.
Възможна ли е моята смърт? Размишления върху Хайдегер и Дерида
Ивилина Генова
Философия и игра
гл. ас. Евелина Варджийска
Рано или късно всеки преподавател (както в училище, така и в университета) се изправя пред въпроса: Как да бъдат мотивирани студентите и учениците да се занимават сериозно с философия?
В това представяне се изследва една възможност за мотивация на студентите чрез включване в игрови дейности и създаване на философски игри. В процеса на това игрово образователно взаимодействие студентите получават възможност да преживеят автентичен личен диалогичен и творчески опит с философията. Резултатите от проведен избираем курс „Философия и игра“ през уччебната 2017-18 г. демонстрират благоприятното въздействие на игровия начин за филосостване върху мотивацията и качеството на постиженията на студентите.
Събота, 27.10.
Заседание 1:
Никита Маронийски (поч. ок. 1147) и латинското учение за енергиите
проф. Георги Каприев
Полагането на клетва в юдейската и християнската традиция – един опит за археология на перформатива
проф. Мария Шнитер
В работата е предложен кратък анализ на историята, ритуалните форми и социалните ефекти от полагането на клетвено обещание в юдейската и християнската традиция въз основа на материал, извлечен от Тората, Талмуда и Новия завет. Прави се опит за извличане на инвариантния логически модел на клетвената формула.
Утопични телеса
гл. ас. Петър Горанов
Телесността в граничната ситуация на богочовечност
Нели Тошева
Докладът предлага поглед върху антропологическите основания относно (бого)човешкото тяло на един от знаковите представители на византийската философия – Максим Изповедник. В контекста на философското му учение се проследява и проблематизира съвместността на крайното и безкрайното, битието и свръхбитието на онова, което не е ограничено от никаква материя, но е определено в пределите на телесността.
Заседание 2:
За разликата между интроспекция и рефлексия
проф. Анета Карагеоргиева
Universalia ante res‘‘ vs. “Universalia in rebus” – Как съвременната аналитична метафизика решава проблема за универсалиите?
докторант Деница Желязкова
Проблемът за универсалиите има дълга история, която, ако бъде хронологически проследена, ни отвежда до времето на Платон и Аристотел. Наследеното от традицията бележи развитието на философията, особено през Средновековието, и заема централна част от цялостната философска проблематика на Съвременността. Има три основни лагера, които опитват задоволително да отговорят на въпроса, каква е природата на универсалиите - реалисти, номиналисти и концептуалисти. Една от основните задачи, която си поставя съвременната аналитична метафизика, в частност аналитичната онтология, е да предостави метафизично обяснение за съществуването и същността на универсалиите. Аналитичната философия прави опит да реши проблема за универсалиите с въвеждането на нова теория, която използва специален клас индивиди, известни като тропи. Дали теорията на тропите повтаря по-ранни номиналистически теории е предмет на множество дискусии в съвременността. Подръжниците на теорията отстояват гледната точка, че светът (изцяло или отчасти) се състои от така наречените тропи и че тропите, които характеризират реалността, са абстрактни свойства. Тезата, която ще защитавам е настоящия доклад, е, че теорията на тропите стои много по-близо по основанията си до реализма, отколкото до номинализма. Задачата, която си поставям, е да дам един възможен отговор на въпроса, каква е същността на тропите. За целта ще се фокусирам върху най-новите съвременни разработки, които опитват да утвърдят теорията на тропите като продуктивна и да покажа, че тя е реалистка теория.
Термоядрени и други синтези
гл. ас. Валентин Аспарухов
Като се опира на увлекателния разказ за това как архивът на Ръсел се озовава в Макмастъровия университет, докладът търси да очертае и преоцени периметъра не просто на наследените Ръселови текстове, а на потенциала на неговото мислене да отвежда към нови философски дълбочини. Нещо повече, намерението е да се преодолеят устойчивите историко-философски клишета, които свеждат направеното от Ръсел само до съучастието му в ‘първия сериозен напредък в истинската логика от времето на гърците насам’ (Ръсел, 1914. Нашето познание за външния свят). Интерпретацията настоява, че Ръсел – навярно без самият да си е давал сметка за това – е оставил трансцендентални следи, а с тях и един специфичен трансцендентализъм, основан върху положението, че няма автономност на трансценденталния субект.
Дефиниция на вътрешноприсъщата ценност на органичните същества извън човешкия организъм - имат ли бактериите и вирусите етическа ценност?
Кристиян Найденов
(Резюмета на докладите от юбилейната сесията по повод 15-годишнината от създаването на специалност „Философия“ в ПУ – Пловдив, 26-27 октомври 2018-та година)
Петък, 26.10.
Заседание 1:
Зимата през средновековието
проф. Цочо Бояджиев
Всекидневието като тема, център и аргумент. Някои моменти на философската античност
д-р Андрей Захариев
Докладът проследява някои от ключовите моменти на рефлексията върху всекидневието и утвърждаването му като център на теоретичното внимание, насочено към проблемите на практиката. Най - напред в рамките на питагорейскито общество и установените в него предписания, а след това в процеса на превръщана на всекидневното живеене и действие в основна тема и централен философски проблем в рамките на софистиката като културно и интелектуално движение. Тенденция, при която всекидневието и стратегиите към него започват да изпълняват и функцията на аргумент в теоретичния дебат изобщо. И то не само когато негов предмет е полето на практическото, но и тогава, когато се поставят проблемът за природата на знанието и свързаните с него въпроси от епистемологичен характер. По - нататък изложението се обръща към мястото на щрихираната проблематика при Сократ, за да го разгледа след това в контекста на елинистическия философски дебат, проследявайки някои от концепциите за всекидневието и всекидневното на някои от основните школи. В заключителната част на експозето се прави и кратък преглед на пътя, по който теоретичното мислене върху всекидневието и всекидневните неща намира своето място у някои от мислителите на ранния Ренесанс в Италия.
Politica sacra
д-р Десислав Вълканов
Текстът е част от по-голямо изследване върху политическата мисъл в Европа от петнадесети век до двадесети век. Фокусът му е върху мисловния и емоционален свят на властващия аристократичен кръг и напрегната му връзка, почти обсесия, с религията. Текстът изследва раздвоението в светоусещането на късно-средновековния човек и стремежа му да събере в едно двата свята, които приема за реални: земния и небесния. Съжителството на абсолютните изисквания на вярата и импулсите на политическата реалност, поражда една особена образност на властта в изкуството на така наречените фламандски примитиви. Потресът от насилието и идеята за един небесен суверенитет, закодирани в тях, разкриват един мироглед, който ще претърпи болезнена трансформация в Реформацията и настъпващата епоха на Новото време.
Философията на храненето на Жан Антелм Саварен
проф. Райчо Пожарлиев
Темата представя малко известните възгледи на френския интелектуалец и ценител на изисканата кухня Саварен. Години преди Л. Фойербах, той лансира известната максима, че човекът е това, с което се храни. Основание за това му дава идеята, че храненето е медиум между природния и духовен аспект на човешкото съществуване. Докладът ще илюстрира този емблематичен начин на преодоляване на антропологическия дуализъм в текста на Саварен "Физиология на вкуса".
Заседание 2:
Тимъти Снайдър - идеи и събития в историографията
проф. Христо Тодоров
Феноменология на интерсубективното време: остаряване заедно, скръб и меланхолия
доц. Светлана Събева
Докладът ще скицира ориентири за една интенционална аналитика на времето на живота предвид „срещата със смъртта“. Изходен пункт е тематизираното от Дерида в хода на ревизията на Хайдегеровата аналитика на „битието към смъртта“ особено предстоящо: очакването заедно, в едно и също време, на невъзможната едновременност на срещата при смъртта. Това очакване отваря хоризонта на „надживяването“ един друг като отличителна модалност на интерсубективното време. Как тази същностна а-синхронност на животите е имплицирана още в „живото настояще“ и „първичното впечатление“ на нашето съ-битие, които стоят в основата на интенционалната аналитика на минаването на времето? Обстоятелството, че същинското интерсубективно време – т.е. времето на „интенционалното един в друг“ на фона на физически-телесното вън един от друг – е времето на отсъствието, което носи Другия в неговото ставане друг и минаването му покрай мен, като хилетична следа, така както носи и мен самата като минало Аз, сближава тази феноменологическа перспектива с класическите анализи на Фройд върху траура и меланхолията; и в същото време позволява да се мисли „усилването“ на живота в самия него чрез събития с „излъчваща сила“.
Социоанализа на една от многото ни разходки със страданието
Пламен Кольовски
Текстът има за цел да хвърли социоаналитична и философска светлина върху психопатологиите на всекидневието. Обръща се специално внимание на отношенията на ранимост между агентите и контрагентите в - така да се каже - рутинните всекидневни занимания като шофиране, комуникиране и изпълнение на служебни задължения. Поставя се акцент върху ролята на изследователя на проблемните ситуации: от една страна, той, би могъл да притежава необходимите сетива и понятия, за да засича психопатологичните отклонения от всекидневния ред, но от друга, същите биха могли да се категоризират като събития с излъчваща сила в опит, изследователя (вече наблюдател) да избегне дискусиите за травмата(Стангелини). В текста са представени и анализирани три различни ситуации. В първата се разглежда проблема за емотивите(Реди) и самоидентификацията. Във втората ситуация сме изправени пред актуалният етнически проблем - българи и роми, а в третата пред амбивалентността на акта на инвестиране от страна на четирима младежи-набори във фиктивните им "Кой-идентичности"(Арент). В уводната част е разгледана ролята на философията в съзнанието и телесността на изследователя.
Ключови думи: разходка, социоанализа, философия, емотиви, индексикалии, Кой-идентичност, Какво-идентичност, събития с излъчваща сила, абект, градина, градинар.
Заседание 3:
Неравенството като дискурс, неравенството в дискурса: за възможностите на една дискурсивна социология на неравенството
доц. Стойка Пенкова
В доклада ще очертая възможен подход към изследване на неравенството от гледна точка на неговото „случване“ във всекидневните взаимодействия като членово постижение. Подобен изследователски интерес се насочва към отношението дискурс - неравенство през една конкретна емпирична форма, а именно: проблематизиране на начина, по който в и чрез дискурса се „върши“ хейтърство . В предварителен план ще кажа, че хейтърският дискурс като специфичен „език на омразата“ се излива „от“ и „в“ медиите, залива социалните мрежи, изпълва формите на официално говорене, просмуква се в политическите дискурси. Той е симптом за социална нетолерантност и/или дискриминация, доколкото изразява същностно негативно отношение към Другостта, афектирайки и (ин-фектирайки) социалните взаимодействия и всекидневни интеракции. Ето защо е важно аналитичното осмисляне на начина, по който подобно „говорене” конструира социални различия и полага трудни за превъзмогване граници. За целта, първо ще предложа накратко своето некласическо разбиране за неравенството като социален и категориален феномен, т.е. като членова категория в смисъла на етнометодологията; след това ще премина към очертаване на най-общите характеристики на т.нар. дискурсивна социология на неравенството; накрая ще маркирам по какъв начин подобна перспектива спомага за аналитичното осмисляне на „езика на омразата“ като специфична дискурсивна практика, която конструира определени социални връзки и противопоставяния, структурира позиции на неравенство и ги утвърждава и пре-утвърждава в и чрез дискурса, в чието пространство е генерирана.
Свободата и равенството в ориентираните към гражданско участие теории за демокрацията
доц. Олга Симова
В доклада се изследва преосмислянето на основополагащите принципи на либералната представителна демокрация – свобода и равенство – и постигнатият между тях баланс, предприето от теории за демокрацията, ориентирани към засилване на гражданското участие. Проследяват се опитите да се „снеме“ напрежението и да се постигне синтез между свобода и равенство, конституционализъм и демокрация чрез принципа на автономията, чрез характеристиките на делиберативната процедура и чрез дискурсната теория на правото. Изводът е, че синтезът би могъл да бъде успешен само, ако от понятието „свобода“ се изтръгне неговото либерално ядро - „негативната свобода“ и само на абстрактното равнище на протичащата при идеални условия делиберация. Предложенията за постигане на по-голямо политическо равенство между гражданите както на партиципативните, така и на делиберативните теории също не се оценяват като убедителни, защото поради неравното разпределение на важните за участието ресурси (свободно време, достъп до важни точки в мрежата на публичността) това равенство остава не по малко формално от осъществяваното в рамките на либералната представителна демокрация. Направеният анализ дава основание да се смята, че преосмислянето на свободата и равенството и търсенето на „синтез“ между тях в разглежданите теории обезценява и двата принципа, защото е подчинено на друг идеал - еманципацията на обществото.
Проблемът за легитимацията в анализи на случаи на социална уязвимост
гл. ас. Мартина Минева
В доклада ще се изходи от анализа на Жан-Франсоа Лиотар на легитимационните функции на метаразказите и процеса на тяхната делегитимация („Постмодерната ситуация“) с акцент върху неговата интерпретация на Витгенщайновото понятие за „езикови игри“ („Философски изследвания“). Целта на неговата първа част ще бъде да се покаже, че обсъждайки речевата дейност във всекидневието като притежаваща „ходов“ потенциал, което само по себе си проблематизира границите на дадена езикова игра (т.е. това, че те не могат да бъдат окончателно установени, дори и формално напр. от институции), Лиотаровите анализи изострят изследователското внимание не само към проблема за легитимацията във всекидневните практики, но и към шансовете да се мисли той като проблем за границите на дадени езикови игри и тяхната устойчивост в практиката. Във втората част на доклада, за да се откроят и илюстрират по-отчетливо проекциите на този проблем във всекидневието и за да се подчертае методологическият му залог, ще бъдат критически разгледани емпирични примери от изследвания на социални уязвимости в полето на т.нар. Пловдивска социоанализа (като „социоанализа на самонаследяването“). Това ще даде възможност да бъде аргументирана основната теза в доклада, а именно, че мислен в полето на социоанализата чрез изследваните случаи на социални уязвимости (т.е. като свързан с изследването на шансовете и формите на успешното или неуспешно самонаследяване на травмирани личности с фрактална идентичност, най-често и с изгубено биографично illusio), проблемът за легитимацията на граници на езикови игри и тяхната устойчивост има своите всекидневни психопатологични ефекти. В последната част ще бъде акцентирано върху тези ефекти като видими главно чрез всекидневните квантификации (т.е. чрез функциите на квантори като „винаги“, „никога“, „никой“, „всички“ и др.), които мислени като социоаналитични данни, но и като елементи от стратегии на легитимация на граници на езикови игри, изправят пред сериозно теоретично предизвикателство методи като тези на некласическите трансцендентална логика и интенционална аналитика.
Към онтология на практиката: действащият субект пред изследователя и пред терапевта
гл. ас. Тодор Петков
Заради липсата на непосредствен досег с емпирични данни философията нерядко изостава от другите видове знание и не успява адекватно да експлицира и кодифицира понятийно техните неявни онтологически, логически и епистемологически предпоставки, въплътени междувременно в тяхната практика. Въпреки опитите за доказване на възможността за „интерсубективност” и дори „интертелесност” през ХХ в., действителната „онтология в действие” на такива ситуации на съвместно битие като тази на изследователя и обекта на изследване и тази на терапевта и неговия клиент/пациент продължава да остава въпрос на практически усет, досега нерефлектиран от философската теория. Затова чрез данни, предоставени от философа-феноменолог и практикуващ психиатър Джовани Стангелини, както и чрез некласически философски анализ, ще се покаже възможността за преодоляване на границите, зададени от философската онтологическа рамка на модерността, и ще бъдат описани практическите онтологии, залегнали в представата за съвместното битие на изследователя/терапевта и неговия „обект” както у самия Стангелини, така и – за пръв път – в социоанализата в двете й разновидности (на Бурдийо и на Деянов и съавтори). Следствията от такива практически онтологически търсения могат да се отразят революционизиращо на самите парадигми на частните науки от философския кръг пряко, а непряко – и всички останали хуманитарни области.
Заседание 4:
Загадката на волята в Хайдегеровата интерпретация на Ницше
Доц. Дарин Тенев
Докладът ще се съсредоточи върху текста „Думите на Ницше „Бог е мъртъв““ на Мартин Хайдегер, за да преразгледа въпроса за отношението между различните модалности, обсъдени там. Трите въпроса, които ще ръководят изложението, са: (1) Какво означава волята за власт да е воля за воля? (2) Как се свързват воля и можене? (3) Как се преплитат алетични, волитивни и аксиологически модалности в желанието за господство? В края на доклада ще бъде направена връзка, от една страна, с другите разработки на Хайдегер върху Ницше, а от друга – с аналитиката на модалността от периода на Битие и време.
Възможна ли е моята смърт? Размишления върху Хайдегер и Дерида
Ивилина Генова
Философия и игра
гл. ас. Евелина Варджийска
Рано или късно всеки преподавател (както в училище, така и в университета) се изправя пред въпроса: Как да бъдат мотивирани студентите и учениците да се занимават сериозно с философия?
В това представяне се изследва една възможност за мотивация на студентите чрез включване в игрови дейности и създаване на философски игри. В процеса на това игрово образователно взаимодействие студентите получават възможност да преживеят автентичен личен диалогичен и творчески опит с философията. Резултатите от проведен избираем курс „Философия и игра“ през уччебната 2017-18 г. демонстрират благоприятното въздействие на игровия начин за филосостване върху мотивацията и качеството на постиженията на студентите.
Събота, 27.10.
Заседание 1:
Никита Маронийски (поч. ок. 1147) и латинското учение за енергиите
проф. Георги Каприев
Полагането на клетва в юдейската и християнската традиция – един опит за археология на перформатива
проф. Мария Шнитер
В работата е предложен кратък анализ на историята, ритуалните форми и социалните ефекти от полагането на клетвено обещание в юдейската и християнската традиция въз основа на материал, извлечен от Тората, Талмуда и Новия завет. Прави се опит за извличане на инвариантния логически модел на клетвената формула.
Утопични телеса
гл. ас. Петър Горанов
Телесността в граничната ситуация на богочовечност
Нели Тошева
Докладът предлага поглед върху антропологическите основания относно (бого)човешкото тяло на един от знаковите представители на византийската философия – Максим Изповедник. В контекста на философското му учение се проследява и проблематизира съвместността на крайното и безкрайното, битието и свръхбитието на онова, което не е ограничено от никаква материя, но е определено в пределите на телесността.
Заседание 2:
За разликата между интроспекция и рефлексия
проф. Анета Карагеоргиева
Universalia ante res‘‘ vs. “Universalia in rebus” – Как съвременната аналитична метафизика решава проблема за универсалиите?
докторант Деница Желязкова
Проблемът за универсалиите има дълга история, която, ако бъде хронологически проследена, ни отвежда до времето на Платон и Аристотел. Наследеното от традицията бележи развитието на философията, особено през Средновековието, и заема централна част от цялостната философска проблематика на Съвременността. Има три основни лагера, които опитват задоволително да отговорят на въпроса, каква е природата на универсалиите - реалисти, номиналисти и концептуалисти. Една от основните задачи, която си поставя съвременната аналитична метафизика, в частност аналитичната онтология, е да предостави метафизично обяснение за съществуването и същността на универсалиите. Аналитичната философия прави опит да реши проблема за универсалиите с въвеждането на нова теория, която използва специален клас индивиди, известни като тропи. Дали теорията на тропите повтаря по-ранни номиналистически теории е предмет на множество дискусии в съвременността. Подръжниците на теорията отстояват гледната точка, че светът (изцяло или отчасти) се състои от така наречените тропи и че тропите, които характеризират реалността, са абстрактни свойства. Тезата, която ще защитавам е настоящия доклад, е, че теорията на тропите стои много по-близо по основанията си до реализма, отколкото до номинализма. Задачата, която си поставям, е да дам един възможен отговор на въпроса, каква е същността на тропите. За целта ще се фокусирам върху най-новите съвременни разработки, които опитват да утвърдят теорията на тропите като продуктивна и да покажа, че тя е реалистка теория.
Термоядрени и други синтези
гл. ас. Валентин Аспарухов
Като се опира на увлекателния разказ за това как архивът на Ръсел се озовава в Макмастъровия университет, докладът търси да очертае и преоцени периметъра не просто на наследените Ръселови текстове, а на потенциала на неговото мислене да отвежда към нови философски дълбочини. Нещо повече, намерението е да се преодолеят устойчивите историко-философски клишета, които свеждат направеното от Ръсел само до съучастието му в ‘първия сериозен напредък в истинската логика от времето на гърците насам’ (Ръсел, 1914. Нашето познание за външния свят). Интерпретацията настоява, че Ръсел – навярно без самият да си е давал сметка за това – е оставил трансцендентални следи, а с тях и един специфичен трансцендентализъм, основан върху положението, че няма автономност на трансценденталния субект.
Дефиниция на вътрешноприсъщата ценност на органичните същества извън човешкия организъм - имат ли бактериите и вирусите етическа ценност?
Кристиян Найденов
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
